This is my world...hell...

Обърканият свят на една тинейджърка
By: Andi

Стоях си сама вкъщи.Родителите ми бяха на работа,а аз си стоях пред лаптопа и скучаех.Докато не се замислих,над това кой харесвам.Миналата година бяхме ходили на екскурзия то училище и си бях харесала едно момче,но лятото го забравих и всичко от мина.Когато се върнах в класната стая за последна година осъзнах,че аз все още го харесвам и,че чувствата ми са се върнали с още бо голяма сила.Мислих много и реших да му призная за чувствата си.Видях,че е в Скайп и му писах.
Признах му всичко и за мое учудване и той ме харесваше.Мислих много споделих с най-добрата си приятелка и тя ми каза,че ще сме добра двойка.Когато се прибрах вкъщи след училище поканих моята най-добра прителка да спи у нас.Вечерта тя си пишеше с него и се оказа,че най-добирят приятел на това момче е влюбен в мен от година.Аз бях озадъчена,защото това момче кеото бе влюбено в мен ме преследваше пишеше ми странни смс и това ме стряскаше.Но проблемът не беше там,Алекс/така се казваше момчето което харесвах/,се чудеше кой да избере.Харесваше ме но и най-добрият му приятел му беше важен.Моята приятелка ми каза да не правя нищо и че тя ще оправи нещата.Аз продължих да се правя,че не знам за разговора на Алекс между Аби.
Ето,че дойде понеделник....не знаех как е продължил разговора им защото на другият ден Аби си беше у тях.Не знаех нищо бях като в мъгла.Усмихнах се весело и влязох в класната стая.Огледах се но него още го нямаше.Казах си”Може да закъснее малко,или да се е успал”,но не псирах да мисля за него.Видях,че Аби е пред училище и изтичах да я видя,но до като вървях по коридора,видях най-добирят приятел на Алекс или на кратко Джейкъб.Забързах крачката си за да го избегна,но нещо ме смути.Той беше сам и изглеждаше притеснен и нервен.Реших да видя какво става.
-Хей Джейк как си?-попитах го аз и се усмихнах мило.Но по изражението му личеше,че не е добре
-Ами....аз..аз съм добре.Ти как си?-попита ме той и виждах колко по нервен става.
-Ами добре съм си,но на теб явно ти има нещо никога не си бил толкова нервен.А й защо си сам?-попитах аз загрижено-Къде е Алекс?-огледах се отново но него го нямаше.А Джейк се притесни още повече.
-Ами..той...той няма да идва днес на училище...болен е-но през цялото време не ме гледаше което ме наведе на мисълта,че той ме лъже.
-Джейк,познаваме се от малки какво криеш?-попитах и сложих ръка на рамото му.
-Нищо Кат,нищо просто е болен.-усмихна се за да прикрие притеснението си.-А виж кой идва Аби.-посочи я и изчезна.
Аз се обърнах и се запътих към Аби.
-Хей..-целунахме се и тръгнахме към стаята-Знаеш ли мисля,че на Алекс му се е случило нещо.Но не знам какво.
-Така ли?Какво да му се е случило ако го няма сигурно пак се успал.-забелязах нотка на притеснение и в нейният глас.
-Аби какво става?Защо и ти си притеснена какво криете?И Джейк не ми каза и ти криеш нещо.Какво е станало?-започнах да викам вече защото се бях ядосала какво криеха.Знаеха,че днес щеше да се реши дали щяхме да се съберем.
-Катрин...нека седнем о без това остават 10 минути до часа.-усмихна се тя и седна на пейката.-Ами това което крием,го крием за да не се притесниш,а и Алекс помоли така.Вчера след като се прибра Алекс се обърна и се качи в колата си,а ние с Джейк останахме да гледаме как се отдалечава колата докато...-тя спре и ме погледна загрижено.”Какво става Аби,кажи ми!”крещях на ум.-Ами една кола се заби странично в него,от страната на шофьора.-след думите й изстенах.Не знаех какво да кажа или направя.Стоях и гледах Аби в очите като усетих,че очите ми се насълзяват.
-В коя болница е?-попитах и я погледнах с насълзени очи.
-Виж Кат той не иска,да те притеснява...няма да ти кажа.-ядосах се и и извиках...
-Или ми кажи къде е или няма да ти проговоря.-това винаги действаше пред нея.
-Добре,добре в болница „Айвън”.И се пази,ще кажа,че ти е станало зле.-усмихна се тя и аз изхвърчах от училище.Хванах едно такси и след около 10-15 минути бях там.Слязох и се запътих към рецепцията.
-Извинете в коя стая е Алекс Браун?-попитах аз и погледнах момичето.
-В стая 169 на вторият етаж в дъното от дясно.-усмихна се тя и аз се запътих към стъпалата.
Застанах пред вратата и поех дълбоко дъх.Влязох вътре а той спеше,беше в единична стая но имаше диван и стол до леглото.Приближих се и седнах на стола.След малко влезе една сестра.И ме предупреди,че все още е под у поиска и не се знае кога се събуди,предложи ми да ида в отделна стая за да си почина но аз отказах,бях решена да остана при него докато се събуди.
Явно бях заспала защото когато се събудих беше 12:30 часа,а аз бях там от 8:30 сутринта.Погледнах към леглото на Алекс,а той ме гледаше мълчаливо.
-Хей,Алекс..как си?боли ли те?защо не ми се обади?-изредих всичко това на веднъж и хванах ръката му.
-Заради това тук...-спря и ме погледна-Виж каква паника става,просто ме блъснаха,счупен крак и 3 ребра,но съм добре спокойно.Искам да се прибереш и да си починеш.-погледна ме загрижено.
-Отказвам.Ще стоя с теб докато те изпишат,а после и без това вашите ги няма тук ще останеш у дома.Мама и татко заминаха да работят в Ню Йорк,а и не искам да съм сама вкъщи нито ти сам у вас.Оставаш у нас и не искам да чувам възражения,не те питам а ти казвам.-Приближих се и го целунах по бузата...





Да кажа,приемам критики.Грешки има със сигурност за което се извинявам.Ако някой му хареса моля пишете по някой коментар.И ако поне 3-ма от вас искат мога да пусна и втора глава.И предварително Благодаря за отделеното време! ^^

;** Суперр ее... [h]]

Мерси слънце <3 ;**