Стоях си на края на моста, краката ми висяха и почти докосваха водата в езерото а лекият вятър който подухваше караше водата да бошува, а бошуващата вода караше старите и ръждясали лодки да се леят напре-назад из водата.Мислех постояно за случващото се около мен, около нас, за инцидента в колата, поклатих глава за да се отърва от лошите мисли, взех няколко камъчета които имаше до мен и започнах да ги хвърлям във водата.Тук беше толкова спокойно, красиво карашеме да спирам да мисля за всичко лошо, притворих очи, излегнах се на старият мост, заклатих краката си, а вече гуменките ми докосваха водата и я разпиляваха.